Zaz - J'arrive Pas
J'arrive pas à faire autrement que de me fondre dedans
Et de tout ressentir, subtil, des gestes sincères en colère
Qui sommeillent et qui veillent
L'odeur sensible des êtres hostiles, l'aigreur des gens me gêne. Je n'arrive pas à faire semblant d'être vraie
Quand des pensées austères me transpercent le cœur,
Me glacent, laissent place à la stupeur, à la pauvreté du sentiment,
Me volent l'envie d'offrir ma joie, me donnent l'effroi,
D'un vide sans quoi l'éclat s'en va .... J'essaie de ne pleurer le monde qui me semble assassin,
Le monde et son égo qui se charme de mensonges,
J'essaie de me convaincre et d'espérer que le monde change,
Que nos esprits conditionnés se réveillent et se risquent à l'exode,
L'exode de nos inerties vers des actions palpables,
Que chaque maillon compte et s'en sente responsable.
De ce monde de beauté qui péri sous nos yeux,
De ces enfants sans pain et ces autres qui s'empiffrent,
De ces gens au pouvoir qui laissent crever la terre,
Qui l'ont rendue malade et qui meurtri nos chaires.
Consommation malsaine, tous ces besoins qu'on crée,Zaz - J'arrive Pas - http://ru.motolyrics.com/zaz/jarrive-pas-lyrics-bulgarian-translation.html
Et ce drame qui se joue chaque jour sous notre nez.
Urgence d'un temps amoindri par des discours bidons,
Qu'on acquiesce d'un geste d'épaule comme de gentils moutons. J'arrive pas à faire autrement que de me fondre dedans
Et de tout ressentir, subtil, des gestes sincères en colère,
Qui sommeillent et qui veillent.
L'odeur sensible des êtres hostiles, l'aigreur des gens me gêne. Je n'arrive pas à faire semblant d'etre vraie,
Quand des pensées austères me transpercent le cœur,
Me glacent, laissent place à la stupeur, à la pauvreté du sentiment,
Me volent l'envie d'offrir ma joie, me donnent l'effroi,
D'un vide sans quoi l'éclat s'en va ... Je n'dois pas leur donner de pouvoir,
Laisser glisser sur moi leur perfide blasfème,
S'ils me touchent c'est que j'ai cessé d'y croire,
Que je m'estime encore bien moins que leur poison qu'ils sèment.
Prendre soin, cultiver mon jardin d'espérance,
Arroser de mon âme et semer à outrance
Tout l'amour que j'innonde de mes pluies d'innocence,
Et c'est ce dont je parle quand je dis "les maillons". J'arrive pas à faire autrement que de me fondre dedans.
Zaz - Не умея (Болгарский перевод)
Не умея
Не умея нищо друго, освен да линея отвътре.
И да чувствам всичко, нежна и крехка, всички искрено- гневни действия.
Които дремят и в същото време не затварят очи никога.
Ароматът на враждебните ни съществувания и гневът на хората ме гложди силно.
Не умея да изглеждам истинска.
Когато горчивите мисли сграбчват сърцето ми,
подхлъзват ме, оставяйки място единствено за вцепенение, за бедност откъм чувства.
Крадат всяка моя възможност да се почувствам щастлива, изпълвайки ме с ужас
от празнотата, която може да бъде заменена само от още удари от живота.
Опитвам се да не плача за света, който ми прилича на убиец.
Онзи свят и неговото пагубно самочувствие, които опияняват с безсмислици.
Опитвам се да удържа победа над себе си и да започна да се надявам, че светът ще се промени.
Че нашите празни души отново ще се събудят и ще се осмелят да избягат.
Да избягат от бездействието чрез осъзнати действия,
така че всеки от зъбците на часовника да стане важен и да се почувства отговорен за съдбата си.
И за съдбата на този красив свят, който разцъфва пред очите ни.
И за съдбата на онези деца без хляб и за съдбата на онези деца, които плюскат като невидели,
И за съдбата на онези властни хора, които оставят земята да се разкъсва на парченца,
които ще я захвърлят болна и които разкъсват дори нашата плът.
Онази болна консумация, която се създава изкуствено,Zaz - J'arrive Pas - http://ru.motolyrics.com/zaz/jarrive-pas-lyrics-bulgarian-translation.html
разраства всеки ден трагедията под носовете ни.
Забързаността на живота редуцира и малкото ни празни разговори,
на които ние се съгласяваме с равнодушно вдигане на рамене като послушни овчици.
Не умея нищо друго, освен да линея отвътре.
И да чувствам всичко, нежна и крехка, всички искрено- гневни действия.
Които дремят и в същото време не затварят очи никога.
Ароматът на враждебните ни съществувания и гневът на хората ме гложди силно.
Не умея да изглеждам истинска.
Когато горчивите мисли сграбчват сърцето ми,
подхлъзват ме, оставяйки място единствено за вцепенение, за бедност откъм чувства.
Крадат всяка моя възможност да се почувствам щастлива, изпълвайки ме с ужас
от празнотата, която може да бъде заменена само от още удари от живота.
Не трябва да дарявам никого с власт над себе си.
Така само бих им разрешила да ме стъпчат с измамните си богохулства.
Ако някой ден ме хванат, то ще е, защото съм престанала да вярвам.
И ще струвам дори по- малко от отровата, която те изхвърлят.
Погрижете се, не изоставяйте моята градина от надежди и очаквания.
Пийте от душата ми и засявайте семенцата ѝ до края.
Цялата любов, която изливам с дъждовете на невинността си -
нея завещавам на вас, на вас - зъбците от часовниковия механизъм.
Не умея нищо друго, освен да линея отвътре.